в  черния  двор без  ограда

до  падналата вече къща

последният стопанин е орисан 

да бди над мъртвите си братя

в пожара всички изгоряха

а той остана да я пази

старинна къща без мазилка

с лица по черните первази

замръзнали в копнежи и тревоги

тук няма възрастни и млади

тук всички хора  са еднакви

във танцa  на смъртта - прокажен

а той седи и се усмихва

печално - сякаш  ще заплаче

но с горда стъпка се раздвижва

и търси труповете даже

стопанинът на падналата къща

със лапи мокри в тишината

разкъсал своята верижка

със сенки от тъга се слива

и с черна алена усмивка

лети из двора без ограда

той чака утрото да дойде

и гледа как животът му догаря

след време всичко ще разчистят

и нова къща ще издигнат

и няма никой да си спомня

че тук живяло е семейство

със своите деца и куче